В Нощен Хоризонт - БНР

На 30 август тази година, по покана на водещата предаването "Нощен Хоризонт" по БНР - г-жа Мая Данчева, една изключително фина, изискана и културна дама, бях заедно с г-жа Росица Копукова - много силна българска поетеса, гост на БНР. Това е второто ми гостуване в Националното радио в малките часове. Поводът беше представянето на 5-тата и 6-тата ни съвместни книги с Роси, озаглавени: "Видения от мисли" и "Очи за любовта". В първата от тях са включени и сонети  на гениалния Йордан Ватев - майстор на поетичното слово и преподавател по Риторика /вечна му памет/. Обстановката в радиото беше изключително приятна, бих казал дори релаксираща, благодарение на уменията на Росица Копукова и Мая Данчева и двете много вещи в радиопредаванията. Това силно ме предразположи и ми даде възможност да изрецитирам извадка от свои стихове, която ви представям по-долу. Първото стихотворение дава заглавието на книгата "Видения от мисли". Останалите предпочетох да избера от "Очи за любовта", заглавие предложено от Росица.

ВИДЕНИЯ ОТ МИСЛИ

Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.

Сега се движа само машинално,
а вътре в себе си въртя се в кръг.
Превръща се красивото в баналност,
животът - във издънка на недъг.

Кандилото на слънцето догаря
в бърлогата на злите ветрове.
През треморни клепачи се отваря
окото свито в малък таралеж,

зад миглите - бодли пренаредени
от ничия, но тайнствена ръка
...И връщат се лъчите отразени
към черната космическа река...

Заклевам се пред тогите на ветровете...

                                                На Йоана

Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна".

Камшиците на хиляди въпроси
шрапнелно удрят смуглата ми кожа:
Какво ли бъдещето хребетно ни носи
под валяка на своето подножие?!

Заклевам се пред тогите на ветровете,
че само ти си търсения Смисъл,
мъниче мое - ангелът след ледовете,
сковали най-възвишените мисли.

...И нека се издигнем към звездите,
обгърнати от светлия поток на Рая,
ще бъда сал върху флуида на мечтите -
Кон-Тики, за да стигнем до Безкрая...

Затворени в мига 

На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам

в ръцете си, но ти не проговаряй -
мълчи, магията дано да продължава.
Мълчи, сърцата си забързани да чуем,
кръвта, която в нас се утаява.

Защото тези мигове са наша вечност,
открадната от клюна на живота.
Поглъщат ни предишните моменти,
а следващите водят към Голгота.

Сега ще ми покажеш как се любиш.
По-млада си от мен и по-красива.
До седмата си лудост ще те вкусвам,
на осмата аз също ще се влюбя.

В очите ти загледан ще остана
и сърпа си луната ще извие...
Но моля те да остаряваш бавно -
във младостта ти искам да се скрия!

Бъди лавина от любов

Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.

Накарай ме да съгреша със дива страст,
табутата отхвърлил да те сграбча.
Във пристъпа на кипнала до пяна сласт
да любя тялото ти и от щастие да плача.

Да няма време и пространство, и Преди.
Да няма бъдеще, което ни ограбва.
Безсмъртната любима в този миг бъди,
защото само тя за Вечността ми трябва.

За мен си...

Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.

И спрях сред топлите ти устни -
с дъха на пролетния цвят,
тъй кадифено меки, вкусни.
Със тях аз станах най-богат.

Събрах предишните си спомени
и ги захвърлих във вързоп
за някой преминаващ скитник,
поискал моя стар живот.

Останах в тази нова ера -
създадена от мен и теб.
Светът превърна се в химера
и сякаш мълком ни прокле.

Но щастието да сме двама,
насред вселена вечно зла,
си струва всичко да забравим
прегърнати в една сълза.

Последен валс

Бъди последното му вдъхновение,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,
приют намерил само в гибелта.

Ще хванеш ли ръцете му протегнати
за танц прощален в този късен час.
Да се докосне с теб до звездното,
да чуе бездиханния ти глас.

Кажи, любов ли е или магия,
телата ви от транс да затрептят.
Или проклятие на Кронос Злия
над най-несбъднатия, но единствен
                                                                Свят!