3.09.2022 г., 23:00  

В Нощен Хоризонт - БНР

720 13 13

На 30 август тази година, по покана на водещата предаването "Нощен Хоризонт" по БНР - г-жа Мая Данчева, една изключително фина, изискана и културна дама, бях заедно с г-жа Росица Копукова - много силна българска поетеса, гост на БНР. Това е второто ми гостуване в Националното радио в малките часове. Поводът беше представянето на 5-тата и 6-тата ни съвместни книги с Роси, озаглавени: "Видения от мисли" и "Очи за любовта". В първата от тях са включени и сонети  на гениалния Йордан Ватев - майстор на поетичното слово и преподавател по Риторика /вечна му памет/. Обстановката в радиото беше изключително приятна, бих казал дори релаксираща, благодарение на уменията на Росица Копукова и Мая Данчева и двете много вещи в радиопредаванията. Това силно ме предразположи и ми даде възможност да изрецитирам извадка от свои стихове, която ви представям по-долу. Първото стихотворение дава заглавието на книгата "Видения от мисли". Останалите предпочетох да избера от "Очи за любовта", заглавие предложено от Росица.

 

 

ВИДЕНИЯ ОТ МИСЛИ

 

 

Пилея най-последните минути.
Прахосвам оскъднелите мечти.
Тъмнее в скелета на призрачната утрин
на бъдещето яркият мотив.

Сега се движа само машинално,
а вътре в себе си въртя се в кръг.
Превръща се красивото в баналност,
животът - във издънка на недъг.

Кандилото на слънцето догаря
в бърлогата на злите ветрове.
През треморни клепачи се отваря
окото свито в малък таралеж,

зад миглите - бодли пренаредени
от ничия, но тайнствена ръка
...И връщат се лъчите отразени
към черната космическа река...

 

 

 

Заклевам се пред тогите на ветровете...

                                                На Йоана

Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна".

Камшиците на хиляди въпроси
шрапнелно удрят смуглата ми кожа:
Какво ли бъдещето хребетно ни носи
под валяка на своето подножие?!

Заклевам се пред тогите на ветровете,
че само ти си търсения Смисъл,
мъниче мое - ангелът след ледовете,
сковали най-възвишените мисли.

...И нека се издигнем към звездите,
обгърнати от светлия поток на Рая,
ще бъда сал върху флуида на мечтите -
Кон-Тики, за да стигнем до Безкрая...

 

 

Затворени в мига 

 

 

На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,
защото със мълчание те вземам

в ръцете си, но ти не проговаряй -
мълчи, магията дано да продължава.
Мълчи, сърцата си забързани да чуем,
кръвта, която в нас се утаява.

Защото тези мигове са наша вечност,
открадната от клюна на живота.
Поглъщат ни предишните моменти,
а следващите водят към Голгота.

Сега ще ми покажеш как се любиш.
По-млада си от мен и по-красива.
До седмата си лудост ще те вкусвам,
на осмата аз също ще се влюбя.

В очите ти загледан ще остана
и сърпа си луната ще извие...
Но моля те да остаряваш бавно -
във младостта ти искам да се скрия!

 

 

 

Бъди лавина от любов

 

 

Бъди нестихваща лавина от любов!
Единствено тогава ще забравя
за младостта отминала - за тихия й зов,
за времето, което ни изпепелява.

Накарай ме да съгреша със дива страст,
табутата отхвърлил да те сграбча.
Във пристъпа на кипнала до пяна сласт
да любя тялото ти и от щастие да плача.

Да няма време и пространство, и Преди.
Да няма бъдеще, което ни ограбва.
Безсмъртната любима в този миг бъди,
защото само тя за Вечността ми трябва.

 

 

 

 

 

За мен си...

 

Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.

И спрях сред топлите ти устни -
с дъха на пролетния цвят,
тъй кадифено меки, вкусни.
Със тях аз станах най-богат.

Събрах предишните си спомени
и ги захвърлих във вързоп
за някой преминаващ скитник,
поискал моя стар живот.

Останах в тази нова ера -
създадена от мен и теб.
Светът превърна се в химера
и сякаш мълком ни прокле.

Но щастието да сме двама,
насред вселена вечно зла,
си струва всичко да забравим
прегърнати в една сълза.

 

 

Последен валс

 

 

Бъди последното му вдъхновение,
Кралице моя, в мрака на нощта.
На валс те кани Непотребния,
приют намерил само в гибелта.

Ще хванеш ли ръцете му протегнати
за танц прощален в този късен час.
Да се докосне с теб до звездното,
да чуе бездиханния ти глас.

Кажи, любов ли е или магия,
телата ви от транс да затрептят.
Или проклятие на Кронос Злия
над най-несбъднатия, но единствен
                                                                Свят!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бях щастлива да прочета и се радвам много, че се познаваме, макар и само виртуално, Младене! Знам, че си подарил с участието си в "Нощен Хоризонт" страхотни изживявания на слушателите! Бъди жив и здрав и ни радвай с творчеството си!
  • Скъпи приятели и колеги по перо,
    Благодаря ви за подкрепата, която много силно ме трогна!
    Бъдете благословени и щастливи!
  • От сърце си го писал! Поздравления
  • Адмирации и поздравления! Бъди здрав и много творчески успехи!
  • Младене, стиховете ти са вдъхновяващи! Желая ти много любов и творчески успехи!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...