Чуваш ли щурците,
в тревата сгушени,
до земята се опрели,
да се охладят от горешия ден,
свирят своите песни за света.
Те свирят за мен..., за теб...
Те свирят за нас!
Нима не ги чуваш?!
Заслушай се в тихата им песен,
заслушай се в медочността й,
заслушай се чувствата й,
заслуашй се в себе си...
Сега чуваш ли ги?
Чуй песента им,
чуй я!
Те пеят за нас...

Виж звездите!
как ярко те греят,
стоплят душата,
стоплят я...
самотната, чуждата, чакащата...
Усмихват й се!
Радват я!
Аз гледам звездите!
Те стоплят моята душа!...
самотната, чуждата, чакащата...
Копнеещата... затеб!
Виж звездите!
Аз ги гледам!
Виждаш ли как отразяват
очите ми... търсещи теб...,
лицето ми... жадни за целувките ти...,
ръцете ми... нетърпеливи да те срещнат, да те прегърнат...,
душата ми... отворена за теб...
мен... копнееща за теб!...
Чуй щурците, чуй ги!
Те пеят за нас!
Виж звездите,
аз ги гледам!