В тази прохладна тъмна нощ и тиха

пак на пътеката до реката сам стои,

там, където двете сърца се влюбиха,

а сега трябва мислите си да успокои.

В същата глуха нощ реката се чува,

студената вода бреговете разтапя,

един силует речния шепот дочува

и в него грозни спомени потапя.

Звездите блестят в тъмната нощ,

гаснат очите, а времето минава,

отдавна мина чаканата полунощ,

да е излъган – накрая осъзнава.

Наяве ли е, или е той в съня?

Свирепата любов го разиграва,

нощта дочаква и посреща деня,

а надеждите потъват в забрава.