В нощта
В тази прохладна тъмна нощ и тиха
пак на пътеката до реката сам стои,
там, където двете сърца се влюбиха,
а сега трябва мислите си да успокои.
В същата глуха нощ реката се чува,
студената вода бреговете разтапя,
един силует речния шепот дочува
и в него грозни спомени потапя.
Звездите блестят в тъмната нощ,
гаснат очите, а времето минава,
отдавна мина чаканата полунощ,
да е излъган – накрая осъзнава.
Наяве ли е, или е той в съня?
Свирепата любов го разиграва,
нощта дочаква и посреща деня,
а надеждите потъват в забрава.
© Никица Христов All rights reserved.
