Нощта отстъпва и в едно с жаравата изстива,

а ний край въглените с часове лежим.

Изследваме ний всяка част от нашите тела

и търсим тайни хиляди неразгадани,

но тайни няма във плътта -

остават те зад булото на тайната всевечна скрити.

И няма утре, няма след това,

сега, сега е само тука...

Омъжена си, казваш ти, била,

но с мен нали остават тайни милиони неоткрити?

Нали аз теб ще водя за ръка

сред призрачната нощ нагоре сред звездите?

И после, тук, сред кладата на любовта,

аз твойта плът ще стискам,

под благосклонен поглед на краля на страстта...

И утрото, когато дойде тука,

от кладата то само пепел ще намери,

но то не знае, че ний през деня

дълбоко огъня във себе си ще скрием...

До следващата нощ, когато пак,

 прикрит от принца на нощта,

при теб ще дойда, отвеждайки те за ръка -

на трона кралски на страстта...

Защото знам, в сърцето си отдавна си ме ти приела.

Нали, нали, Мариела?