jollyroger (Коста Качев)
1544 16
14 sept 2019, 7:49

В нощта, преди да дойде е́сента... 

  Poesía » De amor, Del paisaje
855 4 5

В нощта, преди да дойде е́сента...

 

По о́рбитата Панвселенна

пак Слънцето се извъртя́

и нощ дойде призивно-е́сенна:

при мен...На моята Земя...

 

Красиви спомени донесе,

макар и с мъничко тъга,

но тъй разбрах, че вече е́сен е:

и Нов сезон е на брега...

 

А искам просто (ако може!)

със летните последни дни,

които още ме тревожат

да „хвана“: лунните вълни...

 

И светлата им гравитация

с необичайната си мощ –

да ми е вярна навигация

към идващата: Нова нощ...

 

Понеже в нея за последно

ще бъдем двама на брега:

в прибоя влюбени ще седнем

загледани напред сега.

 

Натам, където си отива

със залеза и този ден

и гасне всяка перспектива:

за любовта...За теб...За мен!..

.

... И утре всеки ще поеме

маршрут необичайно друг,

превърнал Есенното време:

във чувства забранени тук!...

 

Разбираме сега, че трябва

в нощта на Новият сезон –

загасваща Надежда, слаба

да очертае като фон –

 

загадъчното в Любовта ни,

но не забравяме, все пак,

че от Безкрая ще ни мами:

Стихийността на следващ бряг!...

 

А тук останало ще жали

самотно лятото за нас

и в полунощ ще вият хали –

понякога ще пада мраз,

 

вълни ще бият във скалите,

морето с ярост ще фучи́

и всеки блясък на звездите

във есента ще се смрачи́...

 

... но Гравитацията мощно

владее даже Любовта

и днес отрежда полунощно,

че Време е за Е́сента...

 

13.09.2019.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??