В нощта, преди да дойде е́сента...
В нощта, преди да дойде е́сента...
По о́рбитата Панвселенна
пак Слънцето се извъртя́
и нощ дойде призивно-е́сенна:
при мен...На моята Земя...
Красиви спомени донесе,
макар и с мъничко тъга,
но тъй разбрах, че вече е́сен е:
и Нов сезон е на брега...
А искам просто (ако може!)
със летните последни дни,
които още ме тревожат
да „хвана“: лунните вълни...
И светлата им гравитация
с необичайната си мощ –
да ми е вярна навигация
към идващата: Нова нощ...
Понеже в нея за последно
ще бъдем двама на брега:
в прибоя влюбени ще седнем
загледани напред сега.
Натам, където си отива
със залеза и този ден
и гасне всяка перспектива:
за любовта...За теб...За мен!..
.
... И утре всеки ще поеме
маршрут необичайно друг,
превърнал Есенното време:
във чувства забранени тук!...
Разбираме сега, че трябва
в нощта на Новият сезон –
загасваща Надежда, слаба
да очертае като фон –
загадъчното в Любовта ни,
но не забравяме, все пак,
че от Безкрая ще ни мами:
Стихийността на следващ бряг!...
А тук останало ще жали
самотно лятото за нас
и в полунощ ще вият хали –
понякога ще пада мраз,
вълни ще бият във скалите,
морето с ярост ще фучи́
и всеки блясък на звездите
във есента ще се смрачи́...
... но Гравитацията мощно
владее даже Любовта
и днес отрежда полунощно,
че Време е за Е́сента...
13.09.2019.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
