В нощта се ражда любовта ни
И ето пак ти пиша отначало
с молив и лист подреждам мисълта,
пробужда се стихът ми закъсняло,
поне нощес приспивам съвестта.
И пак се осмелявам да напиша,
че искам днес да бъдеш само мой,
макар че съвестта ще ме изгризе,
сълзи ще завалят, не сто, безброй!
В нощта се ражда любовта ни
и там се претворява в нежен стих,
да знам, че и тежи на съвестта ми,
но по-добър от тебе не открих!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados
