И ето пак ти пиша отначало
с молив и лист подреждам мисълта,
пробужда се стихът ми закъсняло,
поне нощес приспивам съвестта.
И пак се осмелявам да напиша,
че искам днес да бъдеш само мой,
макар че съвестта ще ме изгризе,
сълзи ще завалят, не сто, безброй!
В нощта се ражда любовта ни
и там се претворява в нежен стих,
да знам, че и тежи на съвестта ми,
но по-добър от тебе не открих!
© Виктория Тасева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
