4 oct 2007, 16:17

В обятията на Казанова

  Poesía
780 0 9
Летя... мостове под нозете,
шумят каналите под мен,
Венеция... тупти  сърцето,
тоз бал аз чаках... този ден...

Побързай... времето тече
и балът вече е в разгара,
той чака... със магия ме влече,
във страстна, несънувана поквара...

Единствената, аз ще бъда тази нощ,
дори и сто жени да го желаят,
ще очаровам с мойта женска мощ,
аз Казанова тази вечер ще позная...

Шуми органзата по мен,
пристъпям леко като фея,
обута във  пантофки от сатен,
косата златна - кадифе е...

На нея - домино трепти,
останалите да не разпознаят
невинните, но жадните очи,
със теб  греха да опознаят...

Пристигам - чародейката на бала,
очите ти изгарят - само мен,
танцувам - само с тебе, до премала,
аз дълго чаках този ден...

За тебе няма друга по-прекрасна,
единствена, омайна като цвят,
напъпилата роза ще откъснеш
и ще потънеш в моя девствен свят...

Дори да знам, че ти си Казанова,
разбил си не едно и две сърца,
аз пак жадувам да съм само твоя,
съдба греховна с тебе пожелах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова прелъстяваща поезия!Достойна за Казанова!
  • Дано спечели ( отбора де ) А за кръстник - целувки, пък след мача може пак да има въздействие
  • Мила и Нежна!!!
    Еротична...
    Поздравления!!!!

    п.с. Хубаво въздействаш, обаче след малко играе моят отбор...
  • Отново да ви благодаря и... радвам се, ако сте почувствали порива на лирическата героиня... поне това е нещо, което съм преживявала много пъти...
    И едно уточнение - "девствен" е образно казано, по-скоро имах предвид уникалността на собствения свят, който е вътре във нас... че то на тия години друго остана ли ни...
  • Не знам кой би устоил да потъне в твоя девствен свят... ако ще и Казанова да е!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...