В обятията на Казанова
шумят каналите под мен,
Венеция... тупти сърцето,
тоз бал аз чаках... този ден...
Побързай... времето тече
и балът вече е в разгара,
той чака... със магия ме влече,
във страстна, несънувана поквара...
Единствената, аз ще бъда тази нощ,
дори и сто жени да го желаят,
ще очаровам с мойта женска мощ,
аз Казанова тази вечер ще позная...
Шуми органзата по мен,
пристъпям леко като фея,
обута във пантофки от сатен,
косата златна - кадифе е...
На нея - домино трепти,
останалите да не разпознаят
невинните, но жадните очи,
със теб греха да опознаят...
Пристигам - чародейката на бала,
очите ти изгарят - само мен,
танцувам - само с тебе, до премала,
аз дълго чаках този ден...
За тебе няма друга по-прекрасна,
единствена, омайна като цвят,
напъпилата роза ще откъснеш
и ще потънеш в моя девствен свят...
Дори да знам, че ти си Казанова,
разбил си не едно и две сърца,
аз пак жадувам да съм само твоя,
съдба греховна с тебе пожелах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
( отбора де 