4 окт. 2007 г., 16:17

В обятията на Казанова

782 0 9
Летя... мостове под нозете,
шумят каналите под мен,
Венеция... тупти  сърцето,
тоз бал аз чаках... този ден...

Побързай... времето тече
и балът вече е в разгара,
той чака... със магия ме влече,
във страстна, несънувана поквара...

Единствената, аз ще бъда тази нощ,
дори и сто жени да го желаят,
ще очаровам с мойта женска мощ,
аз Казанова тази вечер ще позная...

Шуми органзата по мен,
пристъпям леко като фея,
обута във  пантофки от сатен,
косата златна - кадифе е...

На нея - домино трепти,
останалите да не разпознаят
невинните, но жадните очи,
със теб  греха да опознаят...

Пристигам - чародейката на бала,
очите ти изгарят - само мен,
танцувам - само с тебе, до премала,
аз дълго чаках този ден...

За тебе няма друга по-прекрасна,
единствена, омайна като цвят,
напъпилата роза ще откъснеш
и ще потънеш в моя девствен свят...

Дори да знам, че ти си Казанова,
разбил си не едно и две сърца,
аз пак жадувам да съм само твоя,
съдба греховна с тебе пожелах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова прелъстяваща поезия!Достойна за Казанова!
  • Дано спечели ( отбора де ) А за кръстник - целувки, пък след мача може пак да има въздействие
  • Мила и Нежна!!!
    Еротична...
    Поздравления!!!!

    п.с. Хубаво въздействаш, обаче след малко играе моят отбор...
  • Отново да ви благодаря и... радвам се, ако сте почувствали порива на лирическата героиня... поне това е нещо, което съм преживявала много пъти...
    И едно уточнение - "девствен" е образно казано, по-скоро имах предвид уникалността на собствения свят, който е вътре във нас... че то на тия години друго остана ли ни...
  • Не знам кой би устоил да потъне в твоя девствен свят... ако ще и Казанова да е!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...