4 окт. 2007 г., 16:17

В обятията на Казанова

781 0 9
Летя... мостове под нозете,
шумят каналите под мен,
Венеция... тупти  сърцето,
тоз бал аз чаках... този ден...

Побързай... времето тече
и балът вече е в разгара,
той чака... със магия ме влече,
във страстна, несънувана поквара...

Единствената, аз ще бъда тази нощ,
дори и сто жени да го желаят,
ще очаровам с мойта женска мощ,
аз Казанова тази вечер ще позная...

Шуми органзата по мен,
пристъпям леко като фея,
обута във  пантофки от сатен,
косата златна - кадифе е...

На нея - домино трепти,
останалите да не разпознаят
невинните, но жадните очи,
със теб  греха да опознаят...

Пристигам - чародейката на бала,
очите ти изгарят - само мен,
танцувам - само с тебе, до премала,
аз дълго чаках този ден...

За тебе няма друга по-прекрасна,
единствена, омайна като цвят,
напъпилата роза ще откъснеш
и ще потънеш в моя девствен свят...

Дори да знам, че ти си Казанова,
разбил си не едно и две сърца,
аз пак жадувам да съм само твоя,
съдба греховна с тебе пожелах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова прелъстяваща поезия!Достойна за Казанова!
  • Дано спечели ( отбора де ) А за кръстник - целувки, пък след мача може пак да има въздействие
  • Мила и Нежна!!!
    Еротична...
    Поздравления!!!!

    п.с. Хубаво въздействаш, обаче след малко играе моят отбор...
  • Отново да ви благодаря и... радвам се, ако сте почувствали порива на лирическата героиня... поне това е нещо, което съм преживявала много пъти...
    И едно уточнение - "девствен" е образно казано, по-скоро имах предвид уникалността на собствения свят, който е вътре във нас... че то на тия години друго остана ли ни...
  • Не знам кой би устоил да потъне в твоя девствен свят... ако ще и Казанова да е!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...