Ветрове размиват ми залезите

А пътят лепне от мрак

Пропит е с облачна плесен

И криволичи

За да те донесе пак

В обятията на морна трева

Обезросяла и суха през юли

Слегнала смачкана ненадигаща се 

Пожълтяла и безмълвна - реквием в средата на лятото

Буци пръст и буца на гърлото

Донеси дъжд и от кал съгради му сърцето

Туптящо и бързо

Като следобедна градушка за 7 минути 

После умора и дрямка 

Може би и малко сън

Утрото е премъдро, но 

Носещо мъдростта на нощта