16 jul 2019, 9:45

В обятията на морна трева

  Poesía
655 0 0

Ветрове размиват ми залезите

А пътят лепне от мрак

Пропит е с облачна плесен

И криволичи

За да те донесе пак

В обятията на морна трева

Обезросяла и суха през юли

Слегнала смачкана ненадигаща се 

Пожълтяла и безмълвна - реквием в средата на лятото

Буци пръст и буца на гърлото

Донеси дъжд и от кал съгради му сърцето

Туптящо и бързо

Като следобедна градушка за 7 минути 

После умора и дрямка 

Може би и малко сън

Утрото е премъдро, но 

Носещо мъдростта на нощта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...