iliqnakzkz (Илияна Димова)
4 54

Jul 16, 2019, 9:45 AM

В обятията на морна трева

Poetry

658 0 0

Ветрове размиват ми залезите

А пътят лепне от мрак

Пропит е с облачна плесен

И криволичи

За да те донесе пак

В обятията на морна трева

Обезросяла и суха през юли

Слегнала смачкана ненадигаща се

Пожълтяла и безмълвна - реквием в средата на лятото

Буци пръст и буца на гърлото

Донеси дъжд и от кал съгради му сърцето

Туптящо и бързо

Като следобедна градушка за 7 минути

После умора и дрямка

Може би и малко сън

Утрото е премъдро, но

Носещо мъдростта на нощта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0