В обятията на морна трева
651
0
0
Ветрове размиват ми залезите
А пътят лепне от мрак
Пропит е с облачна плесен
И криволичи
За да те донесе пак
В обятията на морна трева
Обезросяла и суха през юли
Слегнала смачкана ненадигаща се
Пожълтяла и безмълвна - реквием в средата на лятото
Буци пръст и буца на гърлото
Донеси дъжд и от кал съгради му сърцето
Туптящо и бързо
Като следобедна градушка за 7 минути
После умора и дрямка
Може би и малко сън
Утрото е премъдро, но
Носещо мъдростта на нощта
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Димова Всички права запазени
