27 ago 2014, 21:43

В очакване

1K 0 0

Лицето ти се къпе в светлината
залезът я пръска върху теб
но душата ми е в тъмнината
животът ми студее като лед.

 

Заедно сме двама непрестанно
всеки ден от детството насам
преминахме през хубаво и гадно
до края всичко ще ти дам.

 

Ех, не е далеко все пак той
имам болест тежка и лежа
нямам нито миг и грам покой
само с тебе мога да се утеша.

 

Твоят образ благ е запечатан
в моята глава си само ти
и гледам ти все тъй в прозореца се взираш
питаш се кога смъртта ще долети.

 

Знам, бреме съм ти тежко вече
живота е пред теб и искаш да живееш
не бой се мъничко човече,
скоро пак под слънцето ще пееш.

 

И пак поглеждам аз навън
с мътен блясък и вина в очи
чакам дяволският звън
от твоят топъл лик да ме отдалечи.

 

Залез като изгрев се изниза
а слънцето по своят път пое.
Последно сбогом и на тебе жълт другарю,
за последно виждам твоето лице.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...