pa4oppp
18 el resultado
  1759 
Ставам снощен, глава ме боли
събуждам се гледам...
хипопотам до мене лежи,
а в сърцето ми мъка тежи.
Какви съм ги вършил - не знам, ...
  715 
Що е раят мисля си тук и сега
туй ли е дето всеки си знае
бяло, красиво и ангели напред и назад
пърхат със снежно бели крила.
Има ли господ там горе ...
  794 
Лицето ти се къпе в светлината
залезът я пръска върху теб
но душата ми е в тъмнината
животът ми студее като лед.
Заедно сме двама непрестанно ...
  722 
Вървя си по слънчева топла алея
толкова жива, красива,
чак ми иде да викна, запея.
Птички шарени щукат навред,
пеят, пищят, чуруликат, ...
  775 
Смътен спомен имам аз
за тоз герой незнаен.
Сила притежаваше голяма,
светът го гледаше замаян.
Велик човек, крачил по земята, ...
  859 
"Елате ни вижте".
Тъй рече Вазов, великий поет,
написа и епопея за наший бедни човек.
Как нашият велик и славен народ
във глад и бедност търси малко живот. ...
  1208 
Сега ще Ви разкажа
за един приятел мой.
Обичаше борбата,
мразеше погрома свой.
Искаше да бъде най-добрият ...
  826 
Мъртва тишина се спусна в мразовитата зимна нощ в гората до малко село. Сняг имаше навсякъде... Дърветата скърцаха, като че ли искаха да проходят. Мъртви тътени идваха из краищата на огромното поле. Вятърът беше по-силен и по-студен от всякога. Дори и мъртвите в близкото гробище сякаш се страхуват о ...
  945 
  1383 
Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...
  1045 
Тъмнината ме обгръща...
Лед сковава тялото ми свито,
отнася ме далеч, към болката ме връща...
Към миналото страшно...
Изстрадала душа една, се движи ...
  917 
> Затварям очи... Изморен... Слаб... С отнети от съня сили... Заспивам, отдавайки се на Съня. Той ме прегръща в ледено студените си ръце. Заспивам, изкарвайки от съзнанието си всичко... Всичко, което съм сторил е вече минало. Мястото, в което се озовавам, е празно, тихо, тънещо в тъмнина, лед и тиши ...
  1245 
Лед сковава ширината...
Мрак погребва светлината,
а нейде из далечината
стар човек с лопата
взима пръст и мята... ...
  1422 
Болка?
С болката се свиква...
Дрога?
Към нея тялото привиква...
Самота? ...
  873 
Имаше една...
Раличка казваше се тя.
Метълче малко и сладко,
виждахме се много рядко.
Страшно я обичах и в любов ...
  1632 
  2596 
Любовта си аз ти дадох,
ти не я прие. Върна ми я
нагло, подло
и сърцето ми разби на две.
Мислиш ме за прост селяк, ...
  911 
Propuestas
: ??:??