Бебе пее, повито в кошарата,
а врабченце танцува в тревата.
Някой свири красиво на гарата
на китара балада позната.
Аромат на кафе и обичане
се разнася високо в небето.
Спира вече великото тичане
по трънливия път на сърцето.
Някой диша любов нецелуната
и издишва съдбовно привличане.
Ще се скъсат ли в римите струните?
Ще усмихнеш ли младо момиче?
Мъдростта е приятел на старите
за които животът е злато.
Ако тръгнем – поети – по гарите,
ще открием душите през лятото!
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados