25 may 2010, 18:44

В очакване на любовта 

  Poesía » De amor
859 0 3

Да те докосвам в нощите ми лунни.

Като слепец напипваш своя блян.

И от звезден прах сърцето да е птица,

притихнало в моминския си свян.

 

Да те жадувам във мечтите без насита.

Като грях белязал ме с клеймо.

И в твоите добри ръце да съм девица,

покорена от лудналия огън на страстта.

 

Да те погаля със росата във тревите.

Да измия всяка болка, със която си живял.

И с теб да пия до забрава под звездите

обичта, която в шепи за мене си събрал.

 

Да те рисувам с надеждата на скитник.

Обосял от прегърбената си душа.

Но закичил на ревера си мечтата,

която ще ти споделя, защото е съдба.

 

А ти за мен да бъдеш изгрев.

Да ми дариш усмивка с доброта.

И под дъгата на живота да преминем

като деца, подали си завинаги ръка.

 

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??