В очакване на любовта
Да те докосвам в нощите ми лунни.
Като слепец напипваш своя блян.
И от звезден прах сърцето да е птица,
притихнало в моминския си свян.
Да те жадувам във мечтите без насита.
Като грях белязал ме с клеймо.
И в твоите добри ръце да съм девица,
покорена от лудналия огън на страстта.
Да те погаля със росата във тревите.
Да измия всяка болка, със която си живял.
И с теб да пия до забрава под звездите
обичта, която в шепи за мене си събрал.
Да те рисувам с надеждата на скитник.
Обосял от прегърбената си душа.
Но закичил на ревера си мечтата,
която ще ти споделя, защото е съдба.
А ти за мен да бъдеш изгрев.
Да ми дариш усмивка с доброта.
И под дъгата на живота да преминем
като деца, подали си завинаги ръка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
