Тръгна си днес,
небето заплака -
скри следите
от моите сълзи.
Остави ме там -
на гарата да чакам
завръщането твое
в идните дни.
Само времето знае как страдам
и то ще се оправи, помни,
щом усети, че влакът пристига;
щом зърна твоите очи.
© Александра Василева Todos los derechos reservados