9 dic 2009, 0:35

В очите... 

  Poesía
1180 0 13

                                                                                         

 

 

Стихнах в празното ...

 

... когато си отиваше

занитена с кинжали 

по стените

 

в безумна нощ

препускат влакове

(а аз те търсех винаги в очите... )

 

зовях те в залеза...

обгръщах  тишината

проникваше във мен стихийно – 

като вятър...

 

до капка извалях тъгата си

сега е пусто...

 

и не чакам...

 

...

разперила ръце

увисвах в тъмното

с неслучена усмивка  те завивах...

 

очите ти са мои съдници

а всъщност още…

 

те обичах…

 

...

а те ме молеха да спра...

покривах ги с ръце 

да не прелеят

изтичаше по тях

като вина

а исках още в мен да тлееш…

 

откъсвах част по част

парчета – теб

но все оставаше за после

поникваше по мен като разпятие

а исках да подишам... още…

 

...

 

такава

изподрана

се домогнах

до тихото безумие

на мрака

а кърпеха сълзите ти

душата ми

и в мен валеше

(като вятър…)

 

поех ръцете ти

като спасение

и в най-дълбокото

погребах те…

 

но дишах…

 

очите ти

покриха ме

с доверие…

и в празното

за сетен път…

 

обикнах…

 

……………………………………..

 

стихнах в утрото

занитена с кинжали

препускат влакове

завръщат се…

отлитат

 

(и някак по-голяма съм на връщане…)

 

и пак откривам те…

 

в очите…

 

                                                                ... can you hear my heart...  

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??