В очите...
Стихнах в празното ...
... когато си отиваше
занитена с кинжали
по стените
в безумна нощ
препускат влакове
(а аз те търсех винаги в очите... )
зовях те в залеза...
обгръщах тишината
проникваше във мен стихийно –
като вятър...
до капка извалях тъгата си
сега е пусто...
и не чакам...
...
разперила ръце
увисвах в тъмното
с неслучена усмивка те завивах...
очите ти са мои съдници
а всъщност още…
те обичах…
...
а те ме молеха да спра...
покривах ги с ръце
да не прелеят
изтичаше по тях
като вина
а исках още в мен да тлееш…
откъсвах част по част
парчета – теб
но все оставаше за после
поникваше по мен като разпятие
а исках да подишам... още…
...
такава
изподрана
се домогнах
до тихото безумие
на мрака
а кърпеха сълзите ти
душата ми
и в мен валеше
(като вятър…)
поех ръцете ти
като спасение
и в най-дълбокото
погребах те…
но дишах…
очите ти
покриха ме
с доверие…
и в празното
за сетен път…
обикнах…
……………………………………..
стихнах в утрото
занитена с кинжали
препускат влакове
завръщат се…
отлитат
(и някак по-голяма съм на връщане…)
и пак откривам те…
в очите…
... can you hear my heart...
