17 mar 2015, 20:22

В очите

  Poesía
469 0 6

В очите  погледни,

безмълвни истини се крият -

душата прочети,

думите не стигат...

а само как боли !

 

Сълзите изброй -

като порой -

там в ъглите -

сврени, ще се отронят!

Някой ден,  в даден миг...

Избърши ги!

 

Радост има ли - блестят

с пламък чуден,

безгрижен е денят.

Благодарят с ароматна обич,

безмълвно обещават!

Не я прокуждай!

 

В миглите -

стаени гълъбици,

мислите - девици

се разхождат.

Прочети ги!

Запомни - не лъжат!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах твоя стих, Василка!
    В миглите -

    стаени гълъбици,

    мислите - девици

    се разхождат.

    Прочети ги!

    Запомни - не лъжат!!!
    Чудесно попадение!
    Поздрави!
  • Поздрави, Василке, за хубавото стихо!Искрено и точно с добри поетични попадения!Харесах и го оценявампо достаънствата му.Хубав е вдъхновен ден!
  • "В очите погледни,

    безмълвни истини се крият -

    душата прочети,

    думите не стигат..."
    --------------------------------------
    Пожелавам щастлив късмет
    и на тъжната лирическа, и на поетесата!
    Бъди!
  • Красиво, нежно!!!
    А "миглите - девици" , буди размисли....
  • Прави впечатление точността, с която формулираш мисли и състояния, Василке! И тук не си изневерила на това си умение. От първостепенно значение за един поет е точността на формулировките. Сама по себе си тя носи естетика!

    Поздравление!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...