17.03.2015 г., 20:22

В очите

466 0 6

В очите  погледни,

безмълвни истини се крият -

душата прочети,

думите не стигат...

а само как боли !

 

Сълзите изброй -

като порой -

там в ъглите -

сврени, ще се отронят!

Някой ден,  в даден миг...

Избърши ги!

 

Радост има ли - блестят

с пламък чуден,

безгрижен е денят.

Благодарят с ароматна обич,

безмълвно обещават!

Не я прокуждай!

 

В миглите -

стаени гълъбици,

мислите - девици

се разхождат.

Прочети ги!

Запомни - не лъжат!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах твоя стих, Василка!
    В миглите -

    стаени гълъбици,

    мислите - девици

    се разхождат.

    Прочети ги!

    Запомни - не лъжат!!!
    Чудесно попадение!
    Поздрави!
  • Поздрави, Василке, за хубавото стихо!Искрено и точно с добри поетични попадения!Харесах и го оценявампо достаънствата му.Хубав е вдъхновен ден!
  • "В очите погледни,

    безмълвни истини се крият -

    душата прочети,

    думите не стигат..."
    --------------------------------------
    Пожелавам щастлив късмет
    и на тъжната лирическа, и на поетесата!
    Бъди!
  • Красиво, нежно!!!
    А "миглите - девици" , буди размисли....
  • Прави впечатление точността, с която формулираш мисли и състояния, Василке! И тук не си изневерила на това си умение. От първостепенно значение за един поет е точността на формулировките. Сама по себе си тя носи естетика!

    Поздравление!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...