Свисти обсидианът - къс от Фаетон,
погубен в лакомията на Юпитер,
като небесно тяло над олтара - тънещ в мъх;
Преливат пред очите димящи в пурпур джунгли
с дробове - кадуцеи от дънери и лиани.
Чучела от люспи, анаконди маслинени,
хилят се с паст, обсипана в зъби,
плуват в мътните води, дълбоки колкото човешки бой;

Мухи се давят в ореоли електрически -
дивизии - сред парцалите на залеза карминен,
щурмуват алени, сторъки сепии -
хекатонхейри на злачните, приливни течения;
Зрелище за взора на комети и обсебени луни;
Струй нектар от акведукти във гранит изсечени;
Поля хриптящи водорасли, диваци любознателни,
Запяват за него с гласове тюркоазени;

Споглеждат го, през лепкави газове, осем очи жад,
в паяжини сребърни и златни омотали храстите
Съскат в страх, смерчовете възнесат ли
онова божество на просторите - пернатата змия;
Води - червеи из гръбнаците глинени,
раболепни, животворни дихания прешленни;
Към пожари дивашки, гуляи в порои и деца -
харпии- стискат мълнии и политат от урвите;

Крещят сводове светлинни на занемелите зеници,
въглени и сенки падат по императорските одежди
на плащ на ягуар, покров над туловище -
диша яркорозов мозък на хидра в лапите му;
От влечуги-шутове отвари, рояци плодове
изливат се във кишата на застояли жабуряци;
От прашинка заехтяват зали огромни -
кухини на пирамидите в мъгли бледозелени

Във възели реките - артериите на изумруден колос
задушават наносите на плаващи острови;
Ята пирани, плоски слънца, кръволоци
хулят крадците на попрището им - солените валози;
Като харпуни прелитат презрели миризми,
разцъфват похотта в ръждивите ревавчи;
Забълбукват в пяна оранжева, врят архипелазите.
Щом бледоликият в стъкло превърне пясъците!