В очите на дете
Слънцето от изтока изгрява,
развързаха ми и очите,
от тази нощна пелена,
която тъй прикриваше душите.
Готов да тръгна към брега
на ежедневните проблеми,
протягам бавно аз ръце,
в длани аз картината заключвам.
Очи присвити, поглед уморен,
сънят си тръгна и отново утро
припомня ми какво ме чака днес,
сред улиците пак ще се изгубя.
А в огледалото очите на дете,
отново гледат толкова различни,
и питат се къде е пролетта,
която обеща да ги прегърне.
Обичаха те, мигаха щастливо
до вчера, сякаш имаха душа,
а днес студено безразлични гледат
към цветна снимка на една жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Русланов Todos los derechos reservados
