В очите ти очите ми се спряха плахи.
И заваля във тях. А твоите искряха.
Камшичено дочувах вятъра.
В косите ми се спря. Да ме погали.
В очите ти зорницата-вечерница изгря.
А в моите се втурна мрака...
И хиляди запалени слънца
угаснаха в моите тогава.
В ръцете стисках старата монета.
Ези- тура? Кой тук решава?
Две капки истина ми бяха нужни само,
за да разбера защо и как. ...