В очите ти, очите ми горят,
в дланта ти, дланите ми шепнат.
Когато съм със теб звездите стигам,
и капките дъждовни ми говорят.
Единствено тогава само, разбирам,
че живея, дишам, когато те обичам.
В прегръдката ти се прераждам,
след ехото на стъпките...умирам.
Не ми обещавай утрешни надежди,
днес до мене остани, целувай ме.
Красива приказка, разказвай ми,
И само днес докрай, обичай ме!
Не искам обещания, красива е,
искрата бляскава в очите ти,
не може с теб душата ми да се сбогува,
да те забрави пулсът на сърцето ми.
Във този миг на истинска любов,
в докосването на душите ни,
е истинският свят, и истински живот...
със звезден блясък във очите ни...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados