14 ago 2015, 16:43

В одеждите на времето

  Poesía » Civil
559 0 2

                                                       В одеждите на времето

 

 

Не казвай сбогом на топлината.

Нито пък на нежната ласка на морето.

Не казвай сбогом на усмивките,

които си видял през светлото лято.

Не казвай сбогом на това,

което си срещнал, което си докоснал.

Нито се сбогувай с това,

което те е опарило до болка.

С нищо не се сбогувай,

защото всичко се връща отново при тебе.

При тези, които си обичал или мразил.

Ето защо кажи само"Добре дошъл, Добре дошла"!

На есента и на есенния вятър.

На пъстротата, която ти поднася красиво.

Добре дошла, разноцветна есен.

И нека, макар и босоноги, в окапали листа да бродим.

На времето в одеждите да поседим.

С миналото и с отлетялото не се сбогувай.

Нека в аромата му уханен да покръжим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...