Aug 14, 2015, 4:43 PM

В одеждите на времето

  Poetry » Civic
555 0 2

                                                       В одеждите на времето

 

 

Не казвай сбогом на топлината.

Нито пък на нежната ласка на морето.

Не казвай сбогом на усмивките,

които си видял през светлото лято.

Не казвай сбогом на това,

което си срещнал, което си докоснал.

Нито се сбогувай с това,

което те е опарило до болка.

С нищо не се сбогувай,

защото всичко се връща отново при тебе.

При тези, които си обичал или мразил.

Ето защо кажи само"Добре дошъл, Добре дошла"!

На есента и на есенния вятър.

На пъстротата, която ти поднася красиво.

Добре дошла, разноцветна есен.

И нека, макар и босоноги, в окапали листа да бродим.

На времето в одеждите да поседим.

С миналото и с отлетялото не се сбогувай.

Нека в аромата му уханен да покръжим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...