В океана от чувства

В океана от чувства живее,

тя е пленница мойта душа.

Красотата да търси умее

и да бъде щастлива в нощта.

Да докосва отново звездите

и да броди по път непознат,

да се слива самотна с мечтите,

да живее живот неживян.

Тя, душата ми, с тебе е зная

в този приказен свят сътворен.

И след дълги години накрая

теб открива със лик озарен.

Теб намира във лунните нощи.

Малка тайна за нея си ти.

Приеми я със чувствата земни

и при нея с любов остани!

               Мария Мустакерска