В отражението на Луната
В отражението на Луната
оглежда се плахо Земята.
Сърцето ѝ наранено гори,
душата ѝ обречена скърби.
Човечеството с болка я обсипа,
убитата природа - това я съсипа,
и безсилна е Земята вече
собственото ѝ дете я обрече.
Наранена, оглежда се Земята,
плахо в отражението на Луната.
И пита се тя хрипливо
ще има ли щастлив край тази история сълзлива...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румен Величков Todos los derechos reservados
