В отражението на Луната
В отражението на Луната
оглежда се плахо Земята.
Сърцето ѝ наранено гори,
душата ѝ обречена скърби.
Човечеството с болка я обсипа,
убитата природа - това я съсипа,
и безсилна е Земята вече
собственото ѝ дете я обрече.
Наранена, оглежда се Земята,
плахо в отражението на Луната.
И пита се тя хрипливо
ще има ли щастлив край тази история сълзлива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Величков Всички права запазени
