libertasanima (Стела)
123 106
14 nov 2014, 14:30

В отвъдното 

  Poesía
425 0 5

Изчезна времето, като цигарен дим,

като тогата на римлянин се свлече.

Сега стоим, безвремево стоим,

от нещо тайнствено отвлечени.

И гледаме в черното, без страх,

убили всяка мисъл в отстъпление.

На живото, в предсмъртния му грях

сме отделени, и сме себе си.

И сме полуживи, и сме мъртви,

пред дверите на Св. Петър, или Бога.

И толкова приятна музика се носи,

че аз навярно, да възкръсна мога.

 
 
 
 

© Стела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно и силно, и много смело ...
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Постигнали сте много в този текст, Стела! Няма нищо общо с розовите бози, които всекидневно чета. Много ми хареса. А това рядко ми се случва. За мен 6 е безусловно ниска оценка за текста Ви, но ще я дам по липса на по-висока!

    Здраве и вдъхновение!: Мисана
  • Тайнството на отвъдното е недостижимо и непознаваемо като Бога. Можем само във въображението си да го създаваме и наподобяваме, но за жалост никога няма да знаем със сигурност. Харесва ми, все пак, как работи твоето въображение!
  • ... прииска ми се да съм отвлечена сред тия божествени трели, ама от небожествено тайнство...
Propuestas
: ??:??