Изчезна времето, като цигарен дим,
като тогата на римлянин се свлече.
Сега стоим, безвремево стоим,
от нещо тайнствено отвлечени.
И гледаме в черното, без страх,
убили всяка мисъл в отстъпление.
На живото, в предсмъртния му грях
сме отделени, и сме себе си.
И сме полуживи, и сме мъртви,
пред дверите на Св. Петър, или Бога.
И толкова приятна музика се носи,
че аз навярно, да възкръсна мога.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up