В отвъдното

Poetry

744 0 5

Изчезна времето, като цигарен дим,

като тогата на римлянин се свлече.

Сега стоим, безвремево стоим,

от нещо тайнствено отвлечени.

И гледаме в черното, без страх,

убили всяка мисъл в отстъпление.

На живото, в предсмъртния му грях

сме отделени, и сме себе си.

И сме полуживи, и сме мъртви,

пред дверите на Св. Петър, или Бога.

И толкова приятна музика се носи,

че аз навярно, да възкръсна мога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tori (Жеко)

Интересно и силно, и много смело ...

2016-02-04T18:26:16+02:00
libertasanima (Стела)

Благодаря за хубавите думи!

2014-11-15T18:42:53+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Постигнали сте много в този текст, Стела! Няма нищо общо с розовите бози, които всекидневно чета. Много ми хареса. А това рядко ми се случва. За мен 6 е безусловно ниска оценка за текста Ви, но ще я дам по липса на по-висока!

Здраве и вдъхновение!: Мисана

2014-11-14T21:35:25+02:00
poem_lady (Фери)

Тайнството на отвъдното е недостижимо и непознаваемо като Бога. Можем само във въображението си да го създаваме и наподобяваме, но за жалост никога няма да знаем със сигурност. Харесва ми, все пак, как работи твоето въображение!

2014-11-14T18:28:53+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... прииска ми се да съм отвлечена сред тия божествени трели, ама от небожествено тайнство...

2014-11-14T15:17:29+02:00