Моя най-голяма болка,

живея с нея повече от тридесет години,

пред хората се правя че я превъзмогнах,

но сълзите за теб все още са горчиви...

Казаха ми, че ангел станал си небесен,

и душата ти свободна е сега,

Бог решил е рано да те вземе

и си станал най-ярката звезда.

Всеки ден излизайки от вкъщи,

се вглеждах в снимката ти,

и никрологът на вратата залепен,

знаех само, че той отново вечерта ще ме посрещне,

вместо тебe някой ден.. 

С приятели тъгата не споделям,

на най-близките разказвам, 

че някога имала съм брат,

от коварна болест разболял се,

и твърде рано е напуснал този свят...

Все още снимките ти вечер аз раглеждам,

без теб отминаха повече от тридесет години,

и няма никога да си забравен,

братко мой,

Бог да те прости!

В памет на брат ми Светлозар (1977- /безкрайност)