ami-pro (Магда) ami-pro (Магда)
8
31 jul 2010, 1:22

В памет на човека

  Poesía » Otra
1.7K 0 3

Звезда ли там изгрява в тъмното небе?

Самодива ли запява в близката гора?

Прогизнал странник ли оплаква своята съдба?

 

Това са все въпроси, отговор не щем...

Ответа  ний ще търсим  на нашия  текущ проблем!

Светът е злобен, мрачен...

Човекът - ценностно осакатен...

 

Къде отидоха онез герои?

Къде се скриха милосърдните човеци?

Всичко веч ли се превърна  в  изпразнени от смисъл речи?

 

Това са все въпроси, отговора  търсим...

А той очите ни избожда... с този гнусен сребърен прашец!

 

Хора ний зовем се...

Не хора сме, а зверове!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магда Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • radinailieva (Радина Стоянова)
    radinailieva (Радина Стоянова)
    Страхотно е, Магда! Крие много истини в себе си това, което си написала. Това е истината, представена през погледа на талант... Харесах, 6!
  • sav11 (Явление)
    sav11 (Явление)
    Разбирам те идеално. Исках да публикувам още един стих, но не мога защото има там нещо. Затова първо ще го дам на теб.

    Малко висш пилотаж
    Свят от бълбукаща гнилост!
    Тук на почит са само мръсниците!
    Кръвожадно убиват без милост,
    после търсят си ред сред светиците!

    И мислиш ли, че на някой му пука
    за теб и за твойта съдба?!
    Ти за всички си част от боклука,
    щом си беден и грозен сега!

  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    Дано намери покой душата му...но се съмнявам...6 от мен.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0