31.07.2010 г., 1:22 ч.
В памет на човека
Звезда ли там изгрява в тъмното небе?
Самодива ли запява в близката гора?
Прогизнал странник ли оплаква своята съдба?
Това са все въпроси, отговор не щем...
Ответа ний ще търсим на нашия текущ проблем!
Светът е злобен, мрачен...
Човекът - ценностно осакатен...
Къде отидоха онез герои?
Къде се скриха милосърдните човеци?
Всичко веч ли се превърна в изпразнени от смисъл речи?
Това са все въпроси, отговора търсим...
А той очите ни избожда... с този гнусен сребърен прашец!
Хора ний зовем се...
Не хора сме, а зверове!
© Магда Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно е, Магда! Крие много истини в себе си това, което си написала. Това е истината, представена през погледа на талант... Харесах, 6!
-
Разбирам те идеално. Исках да публикувам още един стих, но не мога защото има там нещо. Затова първо ще го дам на теб.
Малко висш пилотаж
Свят от бълбукаща гнилост!
Тук на почит са само мръсниците!
Кръвожадно убиват без милост,
после търсят си ред сред светиците!
И мислиш ли, че на някой му пука
за теб и за твойта съдба?!
Ти за всички си част от боклука,
щом си беден и грозен сега!
-
Дано намери покой душата му...но се съмнявам...6 от мен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
