31.07.2010 г., 1:22

В памет на човека

1.7K 0 3

Звезда ли там изгрява в тъмното небе?

Самодива ли запява в близката гора?

Прогизнал странник ли оплаква своята съдба?

 

Това са все въпроси, отговор не щем...

Ответа  ний ще търсим  на нашия  текущ проблем!

Светът е злобен, мрачен...

Човекът - ценностно осакатен...

 

Къде отидоха онез герои?

Къде се скриха милосърдните човеци?

Всичко веч ли се превърна  в  изпразнени от смисъл речи?

 

Това са все въпроси, отговора  търсим...

А той очите ни избожда... с този гнусен сребърен прашец!

 

Хора ний зовем се...

Не хора сме, а зверове!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е, Магда! Крие много истини в себе си това, което си написала. Това е истината, представена през погледа на талант... Харесах, 6!
  • Разбирам те идеално. Исках да публикувам още един стих, но не мога защото има там нещо. Затова първо ще го дам на теб.

    Малко висш пилотаж
    Свят от бълбукаща гнилост!
    Тук на почит са само мръсниците!
    Кръвожадно убиват без милост,
    после търсят си ред сред светиците!

    И мислиш ли, че на някой му пука
    за теб и за твойта съдба?!
    Ти за всички си част от боклука,
    щом си беден и грозен сега!

  • Дано намери покой душата му...но се съмнявам...6 от мен.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...