3 oct 2009, 20:16

В памет на деня, в който те обикнах 

  Poesía
738 0 3

В несътвореното,

в даденото и назад невзето,

в сенките на малките неща,

в слънчевите дни, където 

открих ти свойта синева.

 

В тайните усмивки

(всичките  на заем взети),

в скритите ми мисли днес ела...

Да видиш колко са проклети,

да чуеш как съм ги редила сам-сама...

 

В моя малък свят те каня.

(най- достойно, с почести ела!)

Да видиш колко съм незряла,

че проливам хилядна сълза...

 

Не се плаши от моите молитви,

светът ми изтъкан е от безименни слова.

И сега спомените съзаклятничат си тихо,

разкрити от твоя взлом в моята душа.

 

Но, както във една война, 

превзетите страни са победени,

така и днес разголена стоя,

достойна, като птица наранена.

 

Затуй те каня в оня спомен, 

който твърдо с дланите ме стиска,

в памет на мига, от теб прогонен,

в памет на деня, в който те обикнах... 

 

 

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??