В памет на деня, в който те обикнах
В несътвореното,
в даденото и назад невзето,
в сенките на малките неща,
в слънчевите дни, където
открих ти свойта синева.
В тайните усмивки
(всичките на заем взети),
в скритите ми мисли днес ела...
Да видиш колко са проклети,
да чуеш как съм ги редила сам-сама...
В моя малък свят те каня.
(най- достойно, с почести ела!)
Да видиш колко съм незряла,
че проливам хилядна сълза...
Не се плаши от моите молитви,
светът ми изтъкан е от безименни слова.
И сега спомените съзаклятничат си тихо,
разкрити от твоя взлом в моята душа.
Но, както във една война,
превзетите страни са победени,
така и днес разголена стоя,
достойна, като птица наранена.
Затуй те каня в оня спомен,
който твърдо с дланите ме стиска,
в памет на мига, от теб прогонен,
в памет на деня, в който те обикнах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
