Кървави сълзи се стичат по лицето ми
в памет на нещо свято, красиво - любов се нарича.
Хората впиват в мен очи
и с наслада гледат тъжните ми дни.
В душата ми е мрак,
няма ги вече любовта, цветята, дъгата.
Всичко е черно...
Искри в очите ми не блестят,
душата посивяла изпитва само омраза.
Не си до мен и затова те мразя.
Не си до мен, но знай, че
в сърцето ми си ти! ...