20 jun 2007, 22:08

В памет на любовта

  Poesía
1.1K 0 0
Кървави сълзи се стичат по лицето ми
в памет на нещо свято, красиво - любов се нарича.
Хората впиват в мен очи
и с наслада гледат тъжните ми дни.

В душата ми е мрак,
няма ги вече любовта, цветята, дъгата.
Всичко е черно...

Искри в очите ми не блестят,
душата посивяла изпитва само омраза.
Не си до мен и затова те мразя.
Не си до мен, но знай, че
в сърцето ми си ти!

В твоето едва ли има място за мен...
Спомняш ли си чувствата красиви?
Мина ден, месец, година,
но споменът за теб не отмина!

Сълзите кървави капят като дъжд проливен...
В памет на любовта!
Още помня нощите красиви,
и при теб ли е така?

И не спирам лентата да връщам
като във филм на ужасите сега...
Умирам...
В памет на нашата любов!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краситууу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...