В памет на любовта

20 jun 2007, 22:08

Poesía

895 0 0

Кървави сълзи се стичат по лицето ми
в памет на нещо свято, красиво - любов се нарича.
Хората впиват в мен очи
и с наслада гледат тъжните ми дни.

В душата ми е мрак,
няма ги вече любовта, цветята, дъгата.
Всичко е черно...

Искри в очите ми не блестят,
душата посивяла изпитва само омраза.
Не си до мен и затова те мразя.
Не си до мен, но знай, че
в сърцето ми си ти!

В твоето едва ли има място за мен...
Спомняш ли си чувствата красиви?
Мина ден, месец, година,
но споменът за теб не отмина!

Сълзите кървави капят като дъжд проливен...
В памет на любовта!
Още помня нощите красиви,
и при теб ли е така?

И не спирам лентата да връщам
като във филм на ужасите сега...
Умирам...
В памет на нашата любов!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.