20 jun 2007, 22:08

В памет на любовта

  Poesía
1.1K 0 0
Кървави сълзи се стичат по лицето ми
в памет на нещо свято, красиво - любов се нарича.
Хората впиват в мен очи
и с наслада гледат тъжните ми дни.

В душата ми е мрак,
няма ги вече любовта, цветята, дъгата.
Всичко е черно...

Искри в очите ми не блестят,
душата посивяла изпитва само омраза.
Не си до мен и затова те мразя.
Не си до мен, но знай, че
в сърцето ми си ти!

В твоето едва ли има място за мен...
Спомняш ли си чувствата красиви?
Мина ден, месец, година,
но споменът за теб не отмина!

Сълзите кървави капят като дъжд проливен...
В памет на любовта!
Още помня нощите красиви,
и при теб ли е така?

И не спирам лентата да връщам
като във филм на ужасите сега...
Умирам...
В памет на нашата любов!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краситууу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...