В памет на момичето, загинало през лятото на 1988 година при инцидент с делтапланер.

Ти беше осемнадесетгодишна 
девойка с руси свилени коси,
бе в китна пролет цъфналата вишна
и свежестта на росните треви.

Ний бяхме влюбени в теб, Мария,
от всички, може би, най–много аз.
Защо ли трябваше от теб да крия,
Мария, моята любов тогаз.

За полети в безкрайните простори
копнееше все твоята душа,
във сините лазурни небосводи
желайше волно да се рее тя.

Във клуба те приехме най-радушно
и пръв учител, мила, бях ти аз.
Момиче бе ти умно и послушно
и стана в полет по-добра от нас.

Високо носеше се в синевата
 все делтапланерът ти лекокрил -  
кат птица над баири и полята
 и плавно, и свободно се е вил.  

 И помня онзи черен понеделник, 
кога се с трясък в урвите разби,
 все онзи твой фатален понеделник, 
що пламъкът във тебе угаси...

 Но ето, в състояние на полет 
душата ти остала и до днес
и всяка ранна, пъстроцветна пролет
със птиците прелиташ ти при нас...

 Ти беше осемнадесетгодишна – 
момичето със дългите коси,
което в прелест девствена и чиста
сияйше ярко в пурпурни лъчи...