В памет на Зорница

3 abr 2008, 14:44

Poesía » De amor

831 0 3

Сам вървя под дъжда,

плача с празни мечти,

да умра ли и аз,

или времето ще реши.

С болката ще прекарам живота си.

Ще поглеждам нагоре,

към зорницата с тъжни очи.

С тежка мъка ще роня сълзи.

Ще си спомням за нашите влюбени дни.

Исках само теб, но съдбата отне ми радостта.

Страшен хлад е в моята душа.

Знам, по пътя ще съм сам.

Ден и нощ вина,

ще простиш ли за всичко до сега.

Теб те няма, остана любовта.

Дали отиде си щастлива?

Исках само теб,

как ще продължа, аз не знам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.