В памет на Зорница
1.1K
0
3
Сам вървя под дъжда,
плача с празни мечти,
да умра ли и аз,
или времето ще реши.
С болката ще прекарам живота си.
Ще поглеждам нагоре,
към зорницата с тъжни очи.
С тежка мъка ще роня сълзи.
Ще си спомням за нашите влюбени дни.
Исках само теб, но съдбата отне ми радостта.
Страшен хлад е в моята душа.
Знам, по пътя ще съм сам.
Ден и нощ вина,
ще простиш ли за всичко до сега.
Теб те няма, остана любовта.
Дали отиде си щастлива?
Исках само теб,
как ще продължа, аз не знам.
© Сатаната Луцифер All rights reserved.
