В памет на Зорница
1.2K
0
3
Сам вървя под дъжда,
плача с празни мечти,
да умра ли и аз,
или времето ще реши.
С болката ще прекарам живота си.
Ще поглеждам нагоре,
към зорницата с тъжни очи.
С тежка мъка ще роня сълзи.
Ще си спомням за нашите влюбени дни.
Исках само теб, но съдбата отне ми радостта.
Страшен хлад е в моята душа.
Знам, по пътя ще съм сам.
Ден и нощ вина,
ще простиш ли за всичко до сега.
Теб те няма, остана любовта.
Дали отиде си щастлива?
Исках само теб,
как ще продължа, аз не знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сатаната Луцифер Всички права запазени
