3.04.2008 г., 14:44

В памет на Зорница

1.2K 0 3

Сам вървя под дъжда,

плача с празни мечти,

да умра ли и аз,

или времето ще реши.

С болката ще прекарам живота си.

Ще поглеждам нагоре,

към зорницата с тъжни очи.

С тежка мъка ще роня сълзи.

Ще си спомням за нашите влюбени дни.

Исках само теб, но съдбата отне ми радостта.

Страшен хлад е в моята душа.

Знам, по пътя ще съм сам.

Ден и нощ вина,

ще простиш ли за всичко до сега.

Теб те няма, остана любовта.

Дали отиде си щастлива?

 Исках само теб,

как ще продължа, аз не знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатаната Луцифер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...