В парка
старец мълком си седи,
стигнал последната гара,
другите хора следи.
Дребни хлапета се смеят,
майки разхождат деца,
птици в небето се реят,
греят стотици лица.
Младежи изгярат във страст,
старците кретат едва,
разнася се птичия глас
със тихи неясни слова...
В парка, на пейката стара
старец умря в самота.
Минал последната гара
сляпо се взира в света...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados