3 сент. 2006 г., 14:07

В парка

Поэзия

1K 0 5

В парка, на пейката стара
старец мълком си седи,
стигнал последната гара,
другите хора следи.

Дребни хлапета се смеят,
майки разхождат деца,
птици в небето се реят,
греят стотици лица.

Младежи изгярат във страст,
старците кретат едва,
разнася се птичия глас
със тихи неясни слова...

В парка, на пейката стара
старец умря в самота.
Минал последната гара
сляпо се взира в света...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dolly (Доли)

За това стихотворение - поздравления! Точно в тези толкова различни "коридори", в които минава животът ни сме сами, макар че са с прозрачни стени...

2006-10-09T13:16:49+03:00
ria (Гергана Иванова)

Може да ти се стори цинично, но този старец, според мен, не е умрял в самота.Целият пъстър свят е бил пред очите му толкова години...Той също е бил едно от стотиците грейнали лица.За да си отиде, явно е изпълнил мисията си на този свят и се е преселил на заслужена почивка в отвъдното...

2006-09-04T10:02:38+03:00
виленцето_87 (Вилияна Стоянова)

много е яко харесва ми продалжавай все така

2006-09-03T16:34:25+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Тъжно нещо и смърта,
особенно във самота.

Поздрав за стиха и усмивка през деня.

2006-09-03T15:07:58+03:00
Марчето (Марина Колева)

Тъжно,но много ми хареса!

2006-09-03T14:26:53+03:00