В пепелта

И отново в праха на душата си

пристъпвам, самотно смутена,

непритеснявана от никого,

там сухо е, в тишината студена.

Огънят пърли сърцето ми

в мрака, ту тупкащо, ту спиращо,

изгубено, прекосяващо нищото,

истински търсещо себе си...

В пепелта ще открие ли истина,

като птицата, феникса,

преродена, изкристализирала,

или само останки от нищото ще събира...