И отново в праха на душата си
пристъпвам, самотно смутена,
непритеснявана от никого,
там сухо е, в тишината студена.
Огънят пърли сърцето ми
в мрака, ту тупкащо, ту спиращо,
изгубено, прекосяващо нищото,
истински търсещо себе си...
В пепелта ще открие ли истина,
като птицата, феникса,
преродена, изкристализирала,
или само останки от нищото ще събира...