6 jul 2015, 9:52

В пещта на лудостта

  Poesía
763 0 0

В страстта си диво, жарно пламна, 

зад крехка външност толкова измамна, 

виж - образ нежен със копринена обвивка, 

що сила крие зад невинната усмивка?

 

Красавице неземна с от рози огнен чар,

когато те погледна, изгарям във пожар,

чрез този вечен дар поддъжаш ветровете, 

но всяка песъчинка превръщаш после в цвете.

 

Ти, нежност всеотдайна,

ти, грубост безразлична,

във вечността си крайна,

в баланса - хаотична.

 

Такава малка тайна, 

а всъщност безгранична, 

следа оставя трайна, 

след среща нетипична.

 

И гръм, и мълнии, и урагани,

във двете ти очи събрани,

през тъмна нощ необуздани,

а в светъл ден дълбоко в мислите прибрани.

 

При мъчните душевни рани,

там болките от сила са сковани, 

далеч от хорските представи храни

безсмъртен звяр, обгърнал ни сърцата с длани.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Саня Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...